Цветя
Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля
Дали е нужно да си премълча
Предано да те обичам в лъжа
Измамена от тебе, любовта.
Няма да ти казвам, че те мразя
Защо да те залъгвам с това
Времето превърна се в амфазия, но
Те обичам и разплакана тъжа.
Няма да звъна и да ридая с
Измислени, погубващи слова
Захвърлям те в онази стая
Пълна с увяхнали цветя.
Няма да те мисля и мечтая
Дала съм си обред за това
Спокоен да си мислиш, че желая
Голям букет от тръпнеща ръка.
Няма да те впиша в стих - отнесен
Започнал си да носиш очила
Онзи миг за мене беше "весел"
Думите ти бяха хвърчила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
