Цветя

9.02.2017 г., 21:00 ч.

Поезия » Любовна

827 1 2

Видях те скришом да пресичаш

С букет в едната ти ръка

Навярно мислено се вричаш...

Спускаше се утринна мъгла.

Как букети с друга да деля

Дали е нужно да си премълча

Предано да те обичам в лъжа

Измамена от тебе, любовта.

Няма да ти казвам, че те мразя

Защо да те залъгвам с това

Времето превърна се в амфазия, но

Те обичам и разплакана тъжа.

Няма да звъна и да ридая с

Измислени, погубващи слова

Захвърлям те в онази стая

Пълна с увяхнали цветя.

Няма да те мисля и мечтая

Дала съм си обред за това

Спокоен да си мислиш, че желая

Голям букет от тръпнеща ръка.

Няма да те впиша в стих - отнесен

Започнал си да носиш очила

Онзи миг за мене беше "весел"

Думите ти бяха хвърчила!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.