3 abr 2009, 10:48

Цветя

858 0 1

 

Ц  В  Е  Т  Я

 

Всеки изгрев е различен,

всеки е неповторим!

Ден със ден не си приличат,

нов, красив, незабравим.

 

Слети са морето и небето,

хоризонта губи се  в мъгла.

Слънцето прокрадва се където,

вълните се целуват със брега.

 

Бях забравил как се целува,

длан във дланта как гори.

Мислех, че вече не съществува

болката, онази отляво дори.

 

Е, имало сърце да види!

А знае ли се докога

човекът може да обича,

тъй както вазата цветя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек може да обича и много, много повече...А болката отляво...тя винаги ще е там, но не винаги ще боли така!
    Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...