Цветя
857
0
1
Ц В Е Т Я
Всеки изгрев е различен,
всеки е неповторим!
Ден със ден не си приличат,
нов, красив, незабравим.
Слети са морето и небето,
хоризонта губи се в мъгла.
Слънцето прокрадва се където,
вълните се целуват със брега.
Бях забравил как се целува,
длан във дланта как гори.
Мислех, че вече не съществува
болката, онази отляво дори.
Е, имало сърце да види!
А знае ли се докога
човекът може да обича,
тъй както вазата цветя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados
