Цветя

3 abr 2009, 10:48

Poesía » De amor

672 0 1

Ц В Е Т Я

Всеки изгрев е различен,

всеки е неповторим!

Ден със ден не си приличат,

нов, красив, незабравим.

Слети са морето и небето,

хоризонта губи се в мъгла.

Слънцето прокрадва се където,

вълните се целуват със брега.

Бях забравил как се целува,

длан във дланта как гори.

Мислех, че вече не съществува

болката, онази отляво дори.

Е, имало сърце да види!

А знае ли се докога

човекът може да обича,

тъй както вазата цветя!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.