Apr 3, 2009, 10:48 AM

Цветя

  Poetry » Love
855 0 1

 

Ц  В  Е  Т  Я

 

Всеки изгрев е различен,

всеки е неповторим!

Ден със ден не си приличат,

нов, красив, незабравим.

 

Слети са морето и небето,

хоризонта губи се  в мъгла.

Слънцето прокрадва се където,

вълните се целуват със брега.

 

Бях забравил как се целува,

длан във дланта как гори.

Мислех, че вече не съществува

болката, онази отляво дори.

 

Е, имало сърце да види!

А знае ли се докога

човекът може да обича,

тъй както вазата цветя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек може да обича и много, много повече...А болката отляво...тя винаги ще е там, но не винаги ще боли така!
    Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...