Цветя
854
0
1
Ц В Е Т Я
Всеки изгрев е различен,
всеки е неповторим!
Ден със ден не си приличат,
нов, красив, незабравим.
Слети са морето и небето,
хоризонта губи се в мъгла.
Слънцето прокрадва се където,
вълните се целуват със брега.
Бях забравил как се целува,
длан във дланта как гори.
Мислех, че вече не съществува
болката, онази отляво дори.
Е, имало сърце да види!
А знае ли се докога
човекът може да обича,
тъй както вазата цветя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени
