2 dic 2007, 17:53

Цветя и рози, розови мечти

  Poesía » Civil
1.2K 0 23

Малиновото вино в чашите искреше,

огньове лумваха в размътени глави,

купонът луд предателски ехтеше

сред жертви на безжалостни мълви.

 

Ухае на парфюм сред винените пари,

блестяха гримове, рисувани лица,

в хипнозата на знаменитите Оскари

потъват пак бленуващи сърца.

 

Пред масата, отрупана с омари,

с отбрани питиета и хайвер,

пред блясъка на знаменитите Оскари

редуваха се премиер след премиер.

 

А в уличката малка в крайния квартал

редят се дупки като броеница,

тук няма прием, нито бал

и хвъркат само черни птици.

 

Тук къщите са с две-три стаи,

с олющени и грапави стени,

като в дворците на изчезналите маи

слънца не светят, не блестят луни.

 

Докато бъдещето, стигнало безкрая,

флиртува с миналото и крещи,

в застиналото време пак ухаят

цветя и рози, розови мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...