Малиновото вино в чашите искреше,
огньове лумваха в размътени глави,
купонът луд предателски ехтеше
сред жертви на безжалостни мълви.
Ухае на парфюм сред винените пари,
блестяха гримове, рисувани лица,
в хипнозата на знаменитите Оскари
потъват пак бленуващи сърца.
Пред масата, отрупана с омари,
с отбрани питиета и хайвер,
пред блясъка на знаменитите Оскари
редуваха се премиер след премиер.
А в уличката малка в крайния квартал
редят се дупки като броеница,
тук няма прием, нито бал
и хвъркат само черни птици.
Тук къщите са с две-три стаи,
с олющени и грапави стени,
като в дворците на изчезналите маи
слънца не светят, не блестят луни.
Докато бъдещето, стигнало безкрая,
флиртува с миналото и крещи,
в застиналото време пак ухаят
цветя и рози, розови мечти.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Стиха ти е чудесен!!!