2.12.2007 г., 17:53

Цветя и рози, розови мечти

1.2K 0 23

Малиновото вино в чашите искреше,

огньове лумваха в размътени глави,

купонът луд предателски ехтеше

сред жертви на безжалостни мълви.

 

Ухае на парфюм сред винените пари,

блестяха гримове, рисувани лица,

в хипнозата на знаменитите Оскари

потъват пак бленуващи сърца.

 

Пред масата, отрупана с омари,

с отбрани питиета и хайвер,

пред блясъка на знаменитите Оскари

редуваха се премиер след премиер.

 

А в уличката малка в крайния квартал

редят се дупки като броеница,

тук няма прием, нито бал

и хвъркат само черни птици.

 

Тук къщите са с две-три стаи,

с олющени и грапави стени,

като в дворците на изчезналите маи

слънца не светят, не блестят луни.

 

Докато бъдещето, стигнало безкрая,

флиртува с миналото и крещи,

в застиналото време пак ухаят

цветя и рози, розови мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...