Цветята ми
Цветята ми
Цветята ми умират на прозореца,
телата им изтръпнали от самота,
отрязани през кръста безпокойни са..
И стаята е пълна с тишина.
Ако имаха глас, може би биха извикали,
или шепнешком обвинително биха роптали
срещу ръката, нехайно отнела живота им
и дъжда и лъчите, които са сбрали...
Цветята ми умират на прозореца
и е някак до болка естествено;
навън вали
и стаята е пълна с тишина,
и смъртта им ухае божествено..
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Леонова Todos los derechos reservados
