Nov 7, 2011, 8:47 AM

Цветята ми 

  Poetry » Other
611 0 3

 

                   Цветята ми

 

Цветята ми умират на прозореца,

телата им изтръпнали от самота,

отрязани през кръста безпокойни са..

И стаята е пълна с тишина.

 

Ако имаха глас, може би биха извикали,

или шепнешком обвинително биха роптали

срещу ръката, нехайно отнела живота им

и дъжда и лъчите, които са сбрали...

 

Цветята ми умират на прозореца

и е някак до болка естествено;

навън вали

и стаята е пълна с тишина,

и смъртта им ухае божествено..

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??