Nov 7, 2011, 8:47 AM

Цветята ми

  Poetry » Other
875 0 3

 

                   Цветята ми

 

Цветята ми умират на прозореца,

телата им изтръпнали от самота,

отрязани през кръста безпокойни са..

И стаята е пълна с тишина.

 

Ако имаха глас, може би биха извикали,

или шепнешком обвинително биха роптали

срещу ръката, нехайно отнела живота им

и дъжда и лъчите, които са сбрали...

 

Цветята ми умират на прозореца

и е някак до болка естествено;

навън вали

и стаята е пълна с тишина,

и смъртта им ухае божествено..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...