Цветята ми
Цветята ми
Цветята ми умират на прозореца,
телата им изтръпнали от самота,
отрязани през кръста безпокойни са..
И стаята е пълна с тишина.
Ако имаха глас, може би биха извикали,
или шепнешком обвинително биха роптали
срещу ръката, нехайно отнела живота им
и дъжда и лъчите, които са сбрали...
Цветята ми умират на прозореца
и е някак до болка естествено;
навън вали
и стаята е пълна с тишина,
и смъртта им ухае божествено..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени
