Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,
през път, застлан със огнелики макове.
Закриляше ме крехкото ти рамо.
Със длан изтри очите ми разплакани...
Милувката, по-нежна от въздишка,
превърна ме във мъничко момиче.
Поисках миг от дните си предишни -
да мога с мак към тебе да дотичам.
Но... се събудих... Беше пусто, тъмно...
Не ме дочака... Тихо отлетя.
Замаяна, на прага се препънах
и чух шума на ангелски крила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse