Цветята на мама
Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,
през път, застлан със огнелики макове.
Закриляше ме крехкото ти рамо.
Със длан изтри очите ми разплакани...
Милувката, по-нежна от въздишка,
превърна ме във мъничко момиче.
Поисках миг от дните си предишни -
да мога с мак към тебе да дотичам.
Но... се събудих... Беше пусто, тъмно...
Не ме дочака... Тихо отлетя.
Замаяна, на прага се препънах
и чух шума на ангелски крила.
Пази ме, мамо! Ти ме правиш силна.
До теб се чувствам ведра и добра.
Когато след години те настигна,
с венче от макове до теб ще спра.
© Бианка Габровска All rights reserved.
