Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
27.02.2011 г., 0:17 ч.

Цветята на мама 

  Поезия » Друга
1722 0 8

Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,

през път, застлан със огнелики макове.

Закриляше ме крехкото ти рамо.

Със длан изтри очите ми разплакани...

 

Милувката, по-нежна от въздишка,

превърна ме във мъничко момиче.

Поисках миг от дните си предишни -

да мога с мак към тебе да дотичам.

 

Но... се събудих... Беше пусто, тъмно...

Не  ме дочака... Тихо отлетя.

Замаяна, на прага се препънах

и чух шума на ангелски крила.

 

Пази ме, мамо! Ти ме правиш силна.

До теб се чувствам ведра и добра.

 

Когато след години те настигна,

с венче от макове до теб ще спра.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??