27 mar 2013, 10:12

Цветята сме на нашата планета

  Poesía
970 0 2

Цветята сме на нашата планета

и любовта сред нас лети като балон -

понякога разпръсва го нечакана комета

и мигом разпилява се със стон.

 

Тогава дъжд вали и силно напоени,

с тъгата си снага едва крепим,

понякога в мълчание очакваме стаени

отново с любовта да разцъфтим.

 

Една ръка е нужна, силно рамо

и нежност в думите на обичта,

че в дните ни на нас е завещано

да греем и със името Жена.

 

Цветята сме на нашата планета -

тя в крехките ни пазви се оглежда

дори и в мрака търсим звездната карета

по мост към щастие да ни отвежда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно! И аз искам звездна карета...
  • ...дори и в мрака търсим звездната карета
    по мост към щастие да ни отвежда.Хубаво,поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...