Цветята сме на нашата планета
Цветята сме на нашата планета
и любовта сред нас лети като балон -
понякога разпръсва го нечакана комета
и мигом разпилява се със стон.
Тогава дъжд вали и силно напоени,
с тъгата си снага едва крепим,
понякога в мълчание очакваме стаени
отново с любовта да разцъфтим.
Една ръка е нужна, силно рамо
и нежност в думите на обичта,
че в дните ни на нас е завещано
да греем и със името Жена.
Цветята сме на нашата планета -
тя в крехките ни пазви се оглежда
дори и в мрака търсим звездната карета
по мост към щастие да ни отвежда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Цветкова Все права защищены
