3 jul 2006, 15:33

Цвят на обич

  Poesía
1.2K 0 4
Едно момче рисуваше под дъжда...
То разтърси коси, синева изгря в очите.
Слънцето проряза небето,
а в сърцето му - дъгата разцъфна,
с хиляди цветове-палитра!
Жълтото, то подари на цветята.
Оранжа - за изгрева.
Зеленият цвят - на свободата.
Червеното... запази за себе си!
Потопи четка в него и го разпръсна навред,
за да влезне любовта в сърцата на хората!
Подари им букет от обич,
която носеше в себе си.
Бисерните капки по цветята и вятъра
се разпиляха навред по света!
Изгрева я повтори, червеното заискря!
И ето я любовта - тя говори...
от мен на теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Тотев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...