3 июл. 2006 г., 15:33

Цвят на обич

1.2K 0 4
Едно момче рисуваше под дъжда...
То разтърси коси, синева изгря в очите.
Слънцето проряза небето,
а в сърцето му - дъгата разцъфна,
с хиляди цветове-палитра!
Жълтото, то подари на цветята.
Оранжа - за изгрева.
Зеленият цвят - на свободата.
Червеното... запази за себе си!
Потопи четка в него и го разпръсна навред,
за да влезне любовта в сърцата на хората!
Подари им букет от обич,
която носеше в себе си.
Бисерните капки по цветята и вятъра
се разпиляха навред по света!
Изгрева я повтори, червеното заискря!
И ето я любовта - тя говори...
от мен на теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Тотев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....