24 ago 2018, 9:28

Цвят от думи

847 3 7

„...не съм ти взела нищо,

ти сам ми даде всичко ...“

Анелия Дойчева

 

 

Не съм ти взела нищо ...

И мислите към утрото ми са отключени.

През призмата им - бликат светлини.

И в тях разпръснах думите си до поискване,

когато пожелаеш ... тихо прочети ги.

Там са смутените ми, бели светлостишия,

пулсиращи забързано в кръвта.

А всяка нежна думичка - искрица истина е,

зачената с усмивката на любовта.

Не съм ти взела нищо ...

Само миговете,

щастливо литнали в секундите на радостта.

И още пазя този цвят от думи,

които вплитаха в косите ми съзвездия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...