„...не съм ти взела нищо,
ти сам ми даде всичко ...“
Анелия Дойчева
Не съм ти взела нищо ...
И мислите към утрото ми са отключени.
През призмата им - бликат светлини.
И в тях разпръснах думите си до поискване,
когато пожелаеш ... тихо прочети ги.
Там са смутените ми, бели светлостишия,
пулсиращи забързано в кръвта.
А всяка нежна думичка - искрица истина е,
зачената с усмивката на любовта. ...