24.08.2018 г., 9:28

Цвят от думи

843 3 7

„...не съм ти взела нищо,

ти сам ми даде всичко ...“

Анелия Дойчева

 

 

Не съм ти взела нищо ...

И мислите към утрото ми са отключени.

През призмата им - бликат светлини.

И в тях разпръснах думите си до поискване,

когато пожелаеш ... тихо прочети ги.

Там са смутените ми, бели светлостишия,

пулсиращи забързано в кръвта.

А всяка нежна думичка - искрица истина е,

зачената с усмивката на любовта.

Не съм ти взела нищо ...

Само миговете,

щастливо литнали в секундите на радостта.

И още пазя този цвят от думи,

които вплитаха в косите ми съзвездия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....