24 авг. 2018 г., 09:28

Цвят от думи 

  Поэзия » Любовная
586 3 8

„...не съм ти взела нищо,

ти сам ми даде всичко ...“

Анелия Дойчева

 

 

Не съм ти взела нищо ...

И мислите към утрото ми са отключени.

През призмата им - бликат светлини.

И в тях разпръснах думите си до поискване,

когато пожелаеш ... тихо прочети ги.

Там са смутените ми, бели светлостишия,

пулсиращи забързано в кръвта.

А всяка нежна думичка - искрица истина е,

зачената с усмивката на любовта.

Не съм ти взела нищо ...

Само миговете,

щастливо литнали в секундите на радостта.

И още пазя този цвят от думи,

които вплитаха в косите ми съзвездия.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Усмихна ме със своите цветни думички, Гавраиле! Сърдечно благодаря!
  • Загубих се в цвета от думи,заслепен от съзвездията на белостишията.
    Поздрав!
  • Благодаря ви от сърце,приятели! Високо ценя вашето мнение! Желая ви слънчев уикенд!
  • Красота...
  • Присъединявам се към Влади. С удоволствие прочетох, Доче!
  • Поздравления, много красиво.
  • Много е хубаво! Плени ме, особено тук:
    "Само миговете,
    щастливо литнали в секундите на радостта.
    И още пазя този цвят от думи,
    които вплитаха в косите ми съзвездия."

    Сърдечни поздрави!
  • Защо ми прозвуча като оправдание? Насрещният заслужава ли такива чисти чувства?
Предложения
: ??:??