Цвят от думи
„...не съм ти взела нищо,
ти сам ми даде всичко ...“
Анелия Дойчева
Не съм ти взела нищо ...
И мислите към утрото ми са отключени.
През призмата им - бликат светлини.
И в тях разпръснах думите си до поискване,
когато пожелаеш ... тихо прочети ги.
Там са смутените ми, бели светлостишия,
пулсиращи забързано в кръвта.
А всяка нежна думичка - искрица истина е,
зачената с усмивката на любовта.
Не съм ти взела нищо ...
Само миговете,
щастливо литнали в секундите на радостта.
И още пазя този цвят от думи,
които вплитаха в косите ми съзвездия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Г Все права защищены
