Aug 24, 2018, 9:28 AM

Цвят от думи

  Poetry » Love
848 3 7

„...не съм ти взела нищо,

ти сам ми даде всичко ...“

Анелия Дойчева

 

 

Не съм ти взела нищо ...

И мислите към утрото ми са отключени.

През призмата им - бликат светлини.

И в тях разпръснах думите си до поискване,

когато пожелаеш ... тихо прочети ги.

Там са смутените ми, бели светлостишия,

пулсиращи забързано в кръвта.

А всяка нежна думичка - искрица истина е,

зачената с усмивката на любовта.

Не съм ти взела нищо ...

Само миговете,

щастливо литнали в секундите на радостта.

И още пазя този цвят от думи,

които вплитаха в косите ми съзвездия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...