Кал и интриги, незаслужени с нищо рани,
как ехидно злословите с хъс и омраза,
но напразно, аз съм слънчев цвят от поляни,
и мога да блестя дори и в кална ваза.
Аз не съм расла на завет в саксия,
над мен не са бдяли луксозни орисници,
но съм цвете истинско, ще ви надвия,
да цъфтя родена съм напук на завистници.
Бяла обич сияе в очите ми искрени
и дръзко в сърцето ми пее новият ден,
с мен ще украсите дори олтара свиден,
и ще се преродя пак в някой стрък свещен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse