Кал и интриги, незаслужени с нищо рани,
как ехидно злословите с хъс и омраза,
но напразно, аз съм слънчев цвят от поляни,
и мога да блестя дори и в кална ваза.
Аз не съм расла на завет в саксия,
над мен не са бдяли луксозни орисници,
но съм цвете истинско, ще ви надвия,
да цъфтя родена съм напук на завистници.
Бяла обич сияе в очите ми искрени
и дръзко в сърцето ми пее новият ден,
с мен ще украсите дори олтара свиден,
и ще се преродя пак в някой стрък свещен.
Ще се превърна в звънливо цвете нетленно
и щедро на добрите ще дарявам светлина,
а вие ще си останете все същите неизменно,
без истината да прозрете в своята слепота.
Аз не съм на изкуствена саксия изнежен цвят,
а волно цвете от поляни влюбено в свободата,
от моя песенен звън се ражда порива свят
и непобедимия полет прераждащ съдбата.