23.02.2020 г., 21:59

Цвят от поляни

768 0 0

Кал и интриги, незаслужени с нищо рани,
как ехидно злословите с хъс и омраза,
но напразно, аз съм слънчев цвят от поляни,
и мога да блестя дори и в кална ваза.
Аз не съм расла на завет в саксия,
над мен не са бдяли луксозни орисници,
но съм цвете истинско, ще ви надвия,
да цъфтя родена съм напук на завистници.
Бяла обич сияе в очите ми искрени
и дръзко в сърцето ми пее новият ден,
с мен ще украсите дори олтара свиден,
и ще се преродя пак в някой стрък свещен.
Ще се превърна в звънливо цвете нетленно
и щедро на добрите ще дарявам светлина,
а вие ще си останете все същите неизменно,
без истината да прозрете в своята слепота.
Аз не съм на изкуствена саксия изнежен цвят,
а волно цвете от поляни влюбено в свободата,
от моя песенен звън се ражда порива свят
и непобедимия полет прераждащ съдбата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...