Patrizzia (Надежда Ангелова)
2048 18094
19 feb 2022, 20:35  

Цвят от тиква 

  Poesía » Otra
207 1 5

Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.

 

И кулата ми като тази в Пиза е,
 косата ми все къса е и черна.
Затваряйте вратата на излизане,
че да не взема феята да мерна!

 

Пантофки от стъкло, а и парцалките,
това е след дванайсет май проблема.
Не съм принцеса. Принцовете, жалките -
по няколко метреси да си вземат.

 

Че ми изтече времето за губене,
вретеното безсмислици заприда.
То що е принц, все гей и самовлюбен е...
Да го наричаш мъж си е обида.

 

И с късата прическа съм си свикнала,
и самотата вече с мене свикна,
и люпя семки, току-виж поникнала,
с по-дълго вреже, по-голяма тиква.

 

Не бягам, не! Животът ми харизан е,
а просто имам замисъл такава,
первазът на прозорецът излизан е,
от тиква цвят добре го украсява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??