Цвят от тиква
Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е,
косата ми все къса е и черна.
Затваряйте вратата на излизане,
че да не взема феята да мерна!
Пантофки от стъкло, а и парцалките,
това е след дванайсет май проблема.
Не съм принцеса. Принцовете, жалките -
по няколко метреси да си вземат.
Че ми изтече времето за губене,
вретеното безсмислици заприда.
То що е принц, все гей и самовлюбен е...
Да го наричаш мъж си е обида.
И с късата прическа съм си свикнала,
и самотата вече с мене свикна,
и люпя семки, току-виж поникнала,
с по-дълго вреже, по-голяма тиква.
Не бягам, не! Животът ми харизан е,
а просто имам замисъл такава,
первазът на прозорецът излизан е,
от тиква цвят добре го украсява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
