Цвят от тиква
Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е,
косата ми все къса е и черна.
Затваряйте вратата на излизане,
че да не взема феята да мерна!
Пантофки от стъкло, а и парцалките,
това е след дванайсет май проблема.
Не съм принцеса. Принцовете, жалките -
по няколко метреси да си вземат.
Че ми изтече времето за губене,
вретеното безсмислици заприда.
То що е принц, все гей и самовлюбен е...
Да го наричаш мъж си е обида.
И с късата прическа съм си свикнала,
и самотата вече с мене свикна,
и люпя семки, току-виж поникнала,
с по-дълго вреже, по-голяма тиква.
Не бягам, не! Животът ми харизан е,
а просто имам замисъл такава,
первазът на прозорецът излизан е,
от тиква цвят добре го украсява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
