13 sept 2019, 15:09

Цвят зелен

  Poesía
991 0 2

Цвят зелен

Ех, този цвят зелен, 
като картина украсен, 
с блясъка си успокоява, 
и усмивка искрена се появява. 

На дърветата принадлежи, 
от него красота струи, 
напрежението за миг изчезва, 
щом го ти поглеждаш. 

Зърнеш го и сякаш, 
ставаш тъй спокоен, уравновесен, 
баланс внася в нещата, 
всеки миг проникновен. 

Красотата крие се във всеки, 
но няма как да отречеш, 
вървиш ли по зелените пътеки, 
по тях своето дете ще поведеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Kristin Kostova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...