Ех, този цвят зелен,
като картина украсен,
с блясъка си успокоява,
и усмивка искрена се появява.
На дърветата принадлежи,
от него красота струи,
напрежението за миг изчезва,
щом го ти поглеждаш.
Зърнеш го и сякаш,
ставаш тъй спокоен, уравновесен,
баланс внася в нещата,
всеки миг проникновен.
Красотата крие се във всеки,
но няма как да отречеш,
вървиш ли по зелените пътеки,
по тях своето дете ще поведеш!
© Kristin Kostova All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
