Ех, този цвят зелен,
като картина украсен,
с блясъка си успокоява,
и усмивка искрена се появява.
На дърветата принадлежи,
от него красота струи,
напрежението за миг изчезва,
щом го ти поглеждаш.
Зърнеш го и сякаш,
ставаш тъй спокоен, уравновесен,
баланс внася в нещата,
всеки миг проникновен.
Красотата крие се във всеки,
но няма как да отречеш,
вървиш ли по зелените пътеки,
по тях своето дете ще поведеш!
© Kristin Kostova All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
