6 feb 2008, 17:13

Цял живот не пристигнах 

  Poesía » De amor
646 0 27
Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич
като клада гори,
тя не знае посоки,
но оставя следи.
Все със длани разсичах
на простора дъха,
на живот те обричах,
свидна обич-сълза.
Не присвивай крилете,
моя път посрещни,
че душата ми вече
уморена пълзи!

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??