LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
6.02.2008 г., 17:13 ч.

Цял живот не пристигнах 

  Поезия » Любовна
5.0 / 10
684 0 27
Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич
като клада гори,
тя не знае посоки,
но оставя следи.
Все със длани разсичах
на простора дъха,
на живот те обричах,
свидна обич-сълза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Предложения
  • Avis (Павлина Соколова) Римуване на Самотата
    Римуване на Самотата
  • daizy-crazy (Пепа Петрунова) Отвори си прозореца, Господи!
    Отвори си прозореца, Господи! Само миг се поспри и послушай... Изгорихме последните мостове. А в душ...
  • magnum (Венцислав Янакиев) Отвъд дъжда
    Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда. ... а колко обич имам да ти казвам... Селвер Навреме беше т...
  • Веси_Еси (Еси) Изповед
    Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...

Още произведения »