Цял живот не пристигнах, но към тебе вървях. Като храм те издигнах, като рана болях... Занемялата обич като клада гори, тя не знае посоки, но оставя следи. Все със длани разсичах на простора дъха, на живот те обричах, свидна обич-сълза. Не присвивай крилете, моя път посрещни, че душата ми вече уморена пълзи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!