12 sept 2007, 8:58

Цяла ли? 

  Poesía
526 0 7
Виждал ли си счупено стъкло?
Автомобилно.
Пръсната душевност...
Солта бавно събрах за вълшебство.
Лепило си купих - Любов,
гласа си изгубих да викам за помощ.
Упътване няма,
кого ли не питах!
Един каза "измама", друг плю на пети си...
Тогава се сетих, че може би онзи,
във който се спънах, ще знае...
възможно бе. Потърсих.
Злодеят бе взел голямо парче
от душата ми!
Цяла ли?!
Не може да бъде...

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Петинка
    Убедихте ме да не го "ремонтирам"
  • Не го променяй, така е по-оригинално!
    Поздравчета!
  • Хей!Целувам ви,с обич
  • Съгласна съм с Маги!
    Поздрав!
  • На мене хрумката ти ми харесва от първата до последната дума. Нищо не е в повече, нищо не е в по-малко, всяка дума е на точното си място и затова е толкова въздействащо! Особено краят -
    Цяла ли?!
    Не може да бъде..
    Невероятно усещане да прочета това.Страхотно е , не променяй нито дума.
  • Благодаря ви.Надявах се да ми помогнете да разбера какво в тази хрумка ме дразни...Има нещо не както трябва
    може би някоя дума,спъва ме.
  • Не може да бъде.......Много ти се радвам , прекрасен стих!С обич.
Propuestas
: ??:??