12.09.2007 г., 8:58 ч.

Цяла ли? 

  Поезия
498 0 7
Виждал ли си счупено стъкло?
Автомобилно.
Пръсната душевност...
Солта бавно събрах за вълшебство.
Лепило си купих - Любов,
гласа си изгубих да викам за помощ.
Упътване няма,
кого ли не питах!
Един каза "измама", друг плю на пети си...
Тогава се сетих, че може би онзи,
във който се спънах, ще знае...
възможно бе. Потърсих.
Злодеят бе взел голямо парче
от душата ми!
Цяла ли?!
Не може да бъде...

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Петинка
    Убедихте ме да не го "ремонтирам"
  • Не го променяй, така е по-оригинално!
    Поздравчета!
  • Хей!Целувам ви,с обич
  • Съгласна съм с Маги!
    Поздрав!
  • На мене хрумката ти ми харесва от първата до последната дума. Нищо не е в повече, нищо не е в по-малко, всяка дума е на точното си място и затова е толкова въздействащо! Особено краят -
    Цяла ли?!
    Не може да бъде..
    Невероятно усещане да прочета това.Страхотно е , не променяй нито дума.
  • Благодаря ви.Надявах се да ми помогнете да разбера какво в тази хрумка ме дразни...Има нещо не както трябва
    може би някоя дума,спъва ме.
  • Не може да бъде.......Много ти се радвам , прекрасен стих!С обич.
Предложения
: ??:??