12.09.2007 г., 8:58

Цяла ли?

657 0 7
Виждал ли си счупено стъкло?
Автомобилно.
Пръсната душевност...
Солта бавно събрах за вълшебство.
Лепило си купих - Любов,
гласа си изгубих да викам за помощ.
Упътване няма,
кого ли не питах!
Един каза "измама", друг плю на пети си...
Тогава се сетих, че може би онзи,
във който се спънах, ще знае...
възможно бе. Потърсих.
Злодеят бе взел голямо парче
от душата ми!
Цяла ли?!
Не може да бъде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Петинка
    Убедихте ме да не го "ремонтирам"
  • Не го променяй, така е по-оригинално!
    Поздравчета!
  • Хей!Целувам ви,с обич
  • Съгласна съм с Маги!
    Поздрав!
  • На мене хрумката ти ми харесва от първата до последната дума. Нищо не е в повече, нищо не е в по-малко, всяка дума е на точното си място и затова е толкова въздействащо! Особено краят -
    Цяла ли?!
    Не може да бъде..
    Невероятно усещане да прочета това.Страхотно е , не променяй нито дума.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...