Sep 12, 2007, 8:58 AM

Цяла ли?

  Poetry
660 0 7
Виждал ли си счупено стъкло?
Автомобилно.
Пръсната душевност...
Солта бавно събрах за вълшебство.
Лепило си купих - Любов,
гласа си изгубих да викам за помощ.
Упътване няма,
кого ли не питах!
Един каза "измама", друг плю на пети си...
Тогава се сетих, че може би онзи,
във който се спънах, ще знае...
възможно бе. Потърсих.
Злодеят бе взел голямо парче
от душата ми!
Цяла ли?!
Не може да бъде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Петинка
    Убедихте ме да не го "ремонтирам"
  • Не го променяй, така е по-оригинално!
    Поздравчета!
  • Хей!Целувам ви,с обич
  • Съгласна съм с Маги!
    Поздрав!
  • На мене хрумката ти ми харесва от първата до последната дума. Нищо не е в повече, нищо не е в по-малко, всяка дума е на точното си място и затова е толкова въздействащо! Особено краят -
    Цяла ли?!
    Не може да бъде..
    Невероятно усещане да прочета това.Страхотно е , не променяй нито дума.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...