Цяла щайга рози
В жардена се промъкнах тайзи нощ,
на лунна светлина брах альх роз.
Ми тъй де, в джоба нямам кьорав грош.
Поетът често движи гол и бос.
Наскубах доста. Вай! Бодли, бодли,
стърчат от мене – същи таралеж.
Но Вий ги заслужавате, нали!?
За Вас търпявам сякакъв бодеж.
Разхвърлям ги под Вашето балкон
и трескаво набирам есемес.
Не мисля, че ще да са милион,
но колкото са – все във Ваша чест.
Излязвате. Оите Ви – кириз
и думате ми: ,,Евала, гарсон!
Възрадвана съм аз от тоз пиниз.
Елате, да Ви черпя тук бонбон!"
Пристъпям плахо. Ваша одая
за мойта милост струва като храм.
Вий тръни вадите ми. Аз стоя
и не цивря, щото ма е срам.
Олепяте ме с кило лейкопласт,
а после със целув ме награди.
За всяка роза – по една от Вас.
По Рихтер – 10 в моите гърди.
За утре обещавам Ви, Мадам,
каруца рози да Ви донеса!
Поглеждайте навън през Ваши джам,
че целио жарден ще опаса!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados
