В жардена се промъкнах тайзи нощ,
на лунна светлина брах альх роз.
Ми тъй де, в джоба нямам кьорав грош.
Поетът често движи гол и бос.
Наскубах доста. Вай! Бодли, бодли,
стърчат от мене – същи таралеж.
Но Вий ги заслужавате, нали!?
За Вас търпявам сякакъв бодеж.
Разхвърлям ги под Вашето балкон
и трескаво набирам есемес.
Не мисля, че ще да са милион,
но колкото са – все във Ваша чест. ...