Цяла щайга рози
В жардена се промъкнах тайзи нощ,
на лунна светлина брах альх роз.
Ми тъй де, в джоба нямам кьорав грош.
Поетът често движи гол и бос.
Наскубах доста. Вай! Бодли, бодли,
стърчат от мене – същи таралеж.
Но Вий ги заслужавате, нали!?
За Вас търпявам сякакъв бодеж.
Разхвърлям ги под Вашето балкон
и трескаво набирам есемес.
Не мисля, че ще да са милион,
но колкото са – все във Ваша чест.
Излязвате. Оите Ви – кириз
и думате ми: ,,Евала, гарсон!
Възрадвана съм аз от тоз пиниз.
Елате, да Ви черпя тук бонбон!"
Пристъпям плахо. Ваша одая
за мойта милост струва като храм.
Вий тръни вадите ми. Аз стоя
и не цивря, щото ма е срам.
Олепяте ме с кило лейкопласт,
а после със целув ме награди.
За всяка роза – по една от Вас.
По Рихтер – 10 в моите гърди.
За утре обещавам Ви, Мадам,
каруца рози да Ви донеса!
Поглеждайте навън през Ваши джам,
че целио жарден ще опаса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
