19 sept 2007, 15:04

Цялата трепериш

  Poesía
1.7K 0 24

Цялата трепериш

Погледни се само, цялата трепериш!
И през зимата не си треперила така.
Страх те е крилата да разпериш,
а до вчера все се рееше сама.

Виж се само, мокра си като след дъжд!
А навън дори не е ръмяло.
Как се случи изведнъж
да се впуснеш със душа и тяло
в бездната, наречена любов?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Кънев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...