Цялата трепериш
Погледни се само, цялата трепериш!
И през зимата не си треперила така.
Страх те е крилата да разпериш,
а до вчера все се рееше сама.
Виж се само, мокра си като след дъжд!
А навън дори не е ръмяло.
Как се случи изведнъж
да се впуснеш със душа и тяло
в бездната, наречена любов?
© Калоян Кънев Всички права запазени