1 dic 2023, 21:23  

Цялото небе

  Poesía
437 1 0

Цялото Небе

 

Цялото небе за мен се движи.

Не иска то да - аз тъгувам много.

Цялото небе за мен се грижи.

Радостен да бъда, бодър, силен.

 

Небето и Природата едно са.

Трептят и бдят над техните чеда 

Не искат те страдание да виждат

У тези - що за тях се грижат.

Изпращат незабавно същества, човеци

Близки, да кажат и да донесат разсейване-утеха.

 

На синовете си любими свои.

 

Нарочно те държат ги без надежда.

Без уют на земната любов.

Но ако видят само дъжд и бури във душите

Техни - пускат своите ветрове.

И сред зимата тогава, и сред снеговете

Пролет те творят - всичко са готови

Да направят - само-само те да не тъжат.

 

Разбирам вашите мисли Татко - Майко.

Разбирам вашите дела утешни.

И благодаря. Но не искам много дълго

Ваш'те грижи.

Дух си имам, воля, сила.

Сам ще си се аз в радост приведа.

 

Ще си спомня детските години.

Радостта от разни дреболии.

И там във тези мигове - градини ще 

Си взема -

храната нужна за душата, за духа.

 

Ще погаля аз предмети разни.

Във вода студена, топла ил, ще потопя се.

За дворовете, пътеките любими ще си спомня,

И ще тръгна щастие да търся-давам-вземам.

Топлина ще породя в света.

 

Велес сега прославям аз.

Но за нещо да го моля - пряко - 

Неприемливо за мен това е.

 

На тебе Небе мило и на всички богове

Ви предлагам проект нов!

Че дошло е време - много нови ваши 

Дъщери и синове да послужат тук и там -

Да постигнат щастие и радост.

Смисъла те да уловят -

И да

утвърдят с дела -

на живота, на смърта, на свободата.

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...