1.12.2023 г., 21:23  

Цялото небе

428 1 0

Цялото Небе

 

Цялото небе за мен се движи.

Не иска то да - аз тъгувам много.

Цялото небе за мен се грижи.

Радостен да бъда, бодър, силен.

 

Небето и Природата едно са.

Трептят и бдят над техните чеда 

Не искат те страдание да виждат

У тези - що за тях се грижат.

Изпращат незабавно същества, човеци

Близки, да кажат и да донесат разсейване-утеха.

 

На синовете си любими свои.

 

Нарочно те държат ги без надежда.

Без уют на земната любов.

Но ако видят само дъжд и бури във душите

Техни - пускат своите ветрове.

И сред зимата тогава, и сред снеговете

Пролет те творят - всичко са готови

Да направят - само-само те да не тъжат.

 

Разбирам вашите мисли Татко - Майко.

Разбирам вашите дела утешни.

И благодаря. Но не искам много дълго

Ваш'те грижи.

Дух си имам, воля, сила.

Сам ще си се аз в радост приведа.

 

Ще си спомня детските години.

Радостта от разни дреболии.

И там във тези мигове - градини ще 

Си взема -

храната нужна за душата, за духа.

 

Ще погаля аз предмети разни.

Във вода студена, топла ил, ще потопя се.

За дворовете, пътеките любими ще си спомня,

И ще тръгна щастие да търся-давам-вземам.

Топлина ще породя в света.

 

Велес сега прославям аз.

Но за нещо да го моля - пряко - 

Неприемливо за мен това е.

 

На тебе Небе мило и на всички богове

Ви предлагам проект нов!

Че дошло е време - много нови ваши 

Дъщери и синове да послужат тук и там -

Да постигнат щастие и радост.

Смисъла те да уловят -

И да

утвърдят с дела -

на живота, на смърта, на свободата.

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...