7 ene 2009, 16:06

Cън

627 0 1

С красива рокля се облече, 
с презрамки и дантелки, 
със цветя в ръка, 
усмивка на лицето сложи 
и се понесе в утринта.
Сияеш радостна с мечтите, 
изпълнили безкрайната душа 
и с тях политна в синевата, 
размахвайки ръцете си –
крила.
А аз те виждах във съня си 
и в моя ден летеше ти, 
прегръщах те и те отнасях 
във мойте приказни земи.
Където слънцето дарява 
със огън влюбени сърца, 
а вечер тихо ги приспиват, 
звезди, луна и нежността.
Където дланите се галят, 
а устни трепетно шептят 
и птичките щастливи пеят, 
чудесни песни 
във вълшебен свят.
С красива рокля се облече, 
към мен пристъпи 
и подаде ми ръка, 
фантазията моя сбъдна, 
а аз ти подарих цветя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Пайтаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей!
    Искрено се надявам този стих да си е твой (извинявай!), защото ми хареса!

    п.п. слагай заглавия! "звездичките" не привличат вниманието на читателите.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...