7 янв. 2009 г., 16:06

Cън

622 0 1

С красива рокля се облече, 
с презрамки и дантелки, 
със цветя в ръка, 
усмивка на лицето сложи 
и се понесе в утринта.
Сияеш радостна с мечтите, 
изпълнили безкрайната душа 
и с тях политна в синевата, 
размахвайки ръцете си –
крила.
А аз те виждах във съня си 
и в моя ден летеше ти, 
прегръщах те и те отнасях 
във мойте приказни земи.
Където слънцето дарява 
със огън влюбени сърца, 
а вечер тихо ги приспиват, 
звезди, луна и нежността.
Където дланите се галят, 
а устни трепетно шептят 
и птичките щастливи пеят, 
чудесни песни 
във вълшебен свят.
С красива рокля се облече, 
към мен пристъпи 
и подаде ми ръка, 
фантазията моя сбъдна, 
а аз ти подарих цветя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Пайтаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей!
    Искрено се надявам този стих да си е твой (извинявай!), защото ми хареса!

    п.п. слагай заглавия! "звездичките" не привличат вниманието на читателите.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...