7.01.2009 г., 16:06

Cън

620 0 1

С красива рокля се облече, 
с презрамки и дантелки, 
със цветя в ръка, 
усмивка на лицето сложи 
и се понесе в утринта.
Сияеш радостна с мечтите, 
изпълнили безкрайната душа 
и с тях политна в синевата, 
размахвайки ръцете си –
крила.
А аз те виждах във съня си 
и в моя ден летеше ти, 
прегръщах те и те отнасях 
във мойте приказни земи.
Където слънцето дарява 
със огън влюбени сърца, 
а вечер тихо ги приспиват, 
звезди, луна и нежността.
Където дланите се галят, 
а устни трепетно шептят 
и птичките щастливи пеят, 
чудесни песни 
във вълшебен свят.
С красива рокля се облече, 
към мен пристъпи 
и подаде ми ръка, 
фантазията моя сбъдна, 
а аз ти подарих цветя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Пайтаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей!
    Искрено се надявам този стих да си е твой (извинявай!), защото ми хареса!

    п.п. слагай заглавия! "звездичките" не привличат вниманието на читателите.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...