Jan 7, 2009, 4:06 PM

Cън

  Poetry » Love
623 0 1

С красива рокля се облече, 
с презрамки и дантелки, 
със цветя в ръка, 
усмивка на лицето сложи 
и се понесе в утринта.
Сияеш радостна с мечтите, 
изпълнили безкрайната душа 
и с тях политна в синевата, 
размахвайки ръцете си –
крила.
А аз те виждах във съня си 
и в моя ден летеше ти, 
прегръщах те и те отнасях 
във мойте приказни земи.
Където слънцето дарява 
със огън влюбени сърца, 
а вечер тихо ги приспиват, 
звезди, луна и нежността.
Където дланите се галят, 
а устни трепетно шептят 
и птичките щастливи пеят, 
чудесни песни 
във вълшебен свят.
С красива рокля се облече, 
към мен пристъпи 
и подаде ми ръка, 
фантазията моя сбъдна, 
а аз ти подарих цветя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Пайтаков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей!
    Искрено се надявам този стих да си е твой (извинявай!), защото ми хареса!

    п.п. слагай заглавия! "звездичките" не привличат вниманието на читателите.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...