Jan 7, 2009, 4:06 PM

Cън

  Poetry » Love
626 0 1

С красива рокля се облече, 
с презрамки и дантелки, 
със цветя в ръка, 
усмивка на лицето сложи 
и се понесе в утринта.
Сияеш радостна с мечтите, 
изпълнили безкрайната душа 
и с тях политна в синевата, 
размахвайки ръцете си –
крила.
А аз те виждах във съня си 
и в моя ден летеше ти, 
прегръщах те и те отнасях 
във мойте приказни земи.
Където слънцето дарява 
със огън влюбени сърца, 
а вечер тихо ги приспиват, 
звезди, луна и нежността.
Където дланите се галят, 
а устни трепетно шептят 
и птичките щастливи пеят, 
чудесни песни 
във вълшебен свят.
С красива рокля се облече, 
към мен пристъпи 
и подаде ми ръка, 
фантазията моя сбъдна, 
а аз ти подарих цветя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Пайтаков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей!
    Искрено се надявам този стих да си е твой (извинявай!), защото ми хареса!

    п.п. слагай заглавия! "звездичките" не привличат вниманието на читателите.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...