RainaVakova
431 2760
10 jul 2019, 20:53

Църква от единственост 

  Poesía » De amor
1278 9 8

Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?

Добрата половина бе сама,
закърпена, прозрачна и ронлива.
А ангелът със синята брада
я лъжеше, че всичко й отива...

Познавах на неделите глада
и криех в джобче падналите орехи.
Венче отплува в мътната вода,
и само времето ни пита, можем ли
улучените сенки от стрели
да приютим в настръхналите кожи?

В очите ми зеницата твърди -
единствено единствен си възможен.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво...
  • Добро утро, приятели! Подчертаните думички са слабост на телефона, от който публикувах... Ако избирах аз какво да подчертая, щеше да е думичката ЕДИНСТВЕН ! Много ви благодаря за вниманието и настроение ви желая!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Харесва ми!
  • Поезията ти е синоним на оригиналност и неповторимост, Райна! Поздравления!
  • Голяма си! Благодаря, за Поезията!
  • Обожавам любовната ти поезия Райне, защото не е банална и е много приказна!
    Църква от единственост, звучи като църква за двама и любовта по средата!
    Затова си подчертала и Кладенче и Ни!
    Говори за една цялост!
    И аз като Мария имам глад, за твоята поезия!
    И аз ти благодаря!
  • Човек трудно те коментира, защото преглъща, често задавен от сълзи, съдбата на лирическата и съпреживява
    случванията по пътя на изумителното ти вдъхновение! Винаги си толкова оригинална, Райне! Надвесвам се над кладенеца на твоята поетична дарба и не знам какво ще е лицето и, сигурното е, че
    ще заблести с нова изненада, хранеща моя глад за стойностна поезия! Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??