Църква от единственост
Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама,
закърпена, прозрачна и ронлива.
А ангелът със синята брада
я лъжеше, че всичко й отива...
Познавах на неделите глада
и криех в джобче падналите орехи.
Венче отплува в мътната вода,
и само времето ни пита, можем ли
улучените сенки от стрели
да приютим в настръхналите кожи?
В очите ми зеницата твърди -
единствено единствен си възможен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
