Дъх
Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане
в тишините, дали почивка на вятъра.
Подтотвили се за ново възраждане
дървесата свалят одежди в кадъра.
Слънцето прецежда лъчи през клонака,
а дълбоко в мен сякаш нещо пламти.
Есен мила, ти не си само сезон в позлата.
дъх душевен си, възпламенил ни без дим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
