Дъх
Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане
в тишините, дали почивка на вятъра.
Подтотвили се за ново възраждане
дървесата свалят одежди в кадъра.
Слънцето прецежда лъчи през клонака,
а дълбоко в мен сякаш нещо пламти.
Есен мила, ти не си само сезон в позлата.
дъх душевен си, възпламенил ни без дим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
